Защо ли ми трябваше да гледам новините на Euronews. По-лошо щеше да е, ако бях обърнал на Bloomberg. И по никое време се замислих за бъдещето на еврото. Или за липсата на такова…
Наистина, Ирландия не е като Гърция, която виси на врата на целия ЕС от пролетта. Страната има висок износ, работният пазар е гъвкав, а укриването на данъци не е национален спорт. Ирландия обаче също си има проблеми: много банки са с остарели разбирания, и са пред колапса без държавното финансиране. Никой не знае колко сериозно е положението в ирландския банков сектор и колко искания за фалити предстоят.
Тази неизвестност е отрова за нервните капиталови пазари, които в Ирландия от няколко седмици са твърде ирационални. Дилетантната комуникационна политика на водещите европейски политици, начело с Меркел и Саркози, повиши натиска за продажба на ирландски книжа. Най-късно през пролетта, когато страната ще се опита да приеме свежи пари в капиталовите си пазари, може да доведе до нещо нежелано: по принцип конкуретоспособна европейска икономика да се озове във фалит. Тогава Ирландия ще стане втората Гърция.
Опасност за цялата еврозона крие и задлъжнялата Португалия, чиято старомодна икономика е тъжна игра за цяла Европа. Възможността пазарите да загубят бързо доверие в Португалия, е поне толкова висока, каквато е за Ирландия. Ако се стигне до там, следващият заплашен ще бъде Испания. Най-голямата разлика в случая: спасение на Испания ще струва на ЕС много повече от спасение на Ирландия, Португалия или Гърция, взети заедно.
Това не е опит за паника. Но политиците трябва да са подготвени за подобен развой. А дали са? И най-дребните дрязги за промяна на договорите по време на последната Среща на върха, неразбирателството между Европейската централна банка и правителствата за възможностите за решение на дълговете и спорът между най-важните членки за правилния курс при еврокризата ни карат да се съмняваме в това.
Дори и днес е ясно, че повечето членки на ЕС няма да успеят да постигнат целта за намаляване на дълговете си до 2013 г. В такъв случай – има ли еврото бъдеще? По-скоро не…
левовете в марки