Google+ – спирката на всичко за Google

Преди малко повече от 100 дни Google+ отвори своите врати и според изчисления на специалисти вече има около 50 млн. потребители. Това, наистина, е доста по-малко число от 800-те милиона потребители на Facebook, но въпреки това стартът е впечатляващ.

Дали наистина Google намери убиеца на Facebook, засега не е ясно. Защото Google вече се провали на два пъти с опитите си да направи социална мрежа. Orkut има успехи само в Индия и Бразилия, а Google Buzz беше неубедителен от самото начало. Едва преди броени часове интернет гигантът обяви, че ще го закрие.

Като за начало обаче Google направи доста добри неща. На някои пазари, като Германия и Франция например новата платформа се наложи като място за дебати, което предоставя доста предимства спрямо конкуренцията. Краткостта на съобщенията в Twitter не позволява задълбочени дискусии, а заради клиентската си ориентираност Facebook губи привлекателност като място за споделяне. А фактът, че политиката на Google за ползване на реални имена в мрежата се погрижи за голямо възмущение, показва колко сериозно се възприема новата платформа.

Някои специалисти дори обявиха Google+ за тотален антипод на Facebook. Но едва ли е точно така. Защото Facebook се опита да изгради функции, които конкурентът му предложи още при старта си. Едва що Google предостави иновативната си видео-чат функция Hangout, и Facebook снабди чата си с видео функция. Асинхроността на Google+, тоест възможността да се поддържат не само взаимни „приятелства“, се сблъска с добър прием. И малко по-късно Facebook също предложи подобна оферта – абониране за постинги на останалите потребители. Освен това бе подобрена и наличната и преди това, но доста добре прикрита функция за групиране – така например няма опасност шефът ви да попадне на пиянските ви снимки от някой купон.

Ето тези натрапчиви развития карат мнозина да наричат Google+ „успех“. От друга страна и Google се вдъхнови от някои функционалности на Facebook, например при интеграция на уеб игри, като Angry Birds. Досега обаче без особен успех. Големите социални игри все още са във Facebook.

Другаде обаче Google все още се колебае. Така например новата социална мрежа се отваря бавно към външни разработчици засега възможностите в това отношение са малко. Така например чрез софтуера Seesmic е възможно да се публикуват състояния едновременно във Facebook, Twitter и други мрежи. Който обаче иска да публикува нещо в Google+, трябва да го направи само там.

„Чувства се, че Google с право подхожда предпазливо и отваря бавно мрежата към трети услуги“, казва Ралф Ротман, създател на Googleplus-Counter. За да се включи някой към този външен адресник на социалната мрежа, първоначално трябваше да копира подробно криптичния адрес на своя профил в Google. Сега това е възможно само с няколко клика.

В началото атмосферата в мрежата бе почти фамилиарна, защото тя бе достъпна само с покани. Поне чрез общи познати всеки познаваше всеки. И хората бяха по-достъпни. Така например мой колега се опитваше без успех да влезе в контакт с мениджъра на Google Брадли Хоровиц. В Google+ обаче вече води интересни дискусии с него. Но не всеки мениджър на Google приема новата платформа толкова присърце. Както установява блогърът Майкъл Де Густа, едва двама от 18-те топ мениджъри на компанията използват страницата активно. И основателите на концерна Лари Пейдж и Сергей Брин наминават рядко в социалната мрежа.

Откакто обаче мрежата е отворена за всички, чувството за потайност вече отмина. Така и политиката за ползване на реални имена не пощади платформата от спамъри. „90% от онези, които ме приеха в кръговете си, са фалшиви потребители – добре изглеждащи млади студентки, учещи в един и същи университет и пускайки линкове към еднакви игри, оферти и лекарства“, казва Ротман и затова изключва уведомлението за нови последователи.

Ако Google не иска да загуби първоначалния си устрем, тя трябва да намери решение на този проблем. Това би трябвало да е възможно. Защото в крайна сметка именно тази компания направи свой лозунг твърдението, че може добре да отделя полезната информация от боклука с безсмислена информация.

Само така Google+ може да стане онова, което се очаква от него – спирка за всички продукти на концерна. „Google+ е Google. Ще разширим предложението до всичко, което имаме – реклама, търсене, Chrome, Android, Maps, YouTube – така че потребителите да намират всичко на едно място“, казва Хоровиц в интервю за Wired.

Първите резултати може да се видят вече – адресната книга в смартфоните с Android например показша профилни снимки на контактите от Google+ – така не само можем да прочетем кой ни търси, но и да видим лицето му. В индивидуалното търсене в Google попадат все повече резултати, препоръчани ни от приятелите в кръговете на Google+. А клиповете от YouTube се интегрират лесно, също както и снимките от Picasa.